6 септември – Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е едно от върховите постижения на българския национален дух и съществена част от усилията за възстановяване териториалната цялост на България след Освобождението през 1878 г. След Сръбско – българската война и Букурещкия договор от 19.02.1886 г. чрез Топханенски акт от 24.03.1886 г. Съединението получава дипломатическо и международно признание.
Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-турската освободителна война.
Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение. Защото несправедливият Берлински договор с решенията си предопредели такова развитие в нашия регион, което създаваше конфликти и се пораждаха войни.
Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно Иван Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ.
Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.
